Искате ли ръст с дълги пари? Издайте облигации!

През последните години българската икономика расте със значителни темпове. Потреблението нараства, а с него и обемите на пазара и ето че доста български компании реализират всяка година все по-големи обороти и приходи от продажби. Отварят се нови пазари, които трябва да се завладеят. Появяват се нови технологии, които дават възможности за значително намаляване на разходите и повишаване на качеството, което води неминуемо до по-големи печалби. Но тъй като все още важи принципът “за да получиш, първо трябва да дадеш”, за да се реализират всички тези хубави неща, първо трябва да се направят доста инвестиции. А инвестиции без пари не се правят – и ето че се формира една голяма нужда от свежи финансови ресурси.

Кой ще даде пари? На този въпрос-призив съвсем естествено първи се отзовават банките. Българските банки, които всъщност в по-голямата си част са дъщерни дружества или клонове на чужди големи банкови групи, започнаха да получават достъп до евтин ресурс извън страната, който много умело инвестираха в българската икономика. Банките дават кредити, но искат обезпечения в размер 120% до 180% от кредита, искат ипотеки върху имоти, залози върху машини, превозни средства и стоки, залог върху предприятие. Всичко върви много добре, до момента, в който една фирма е заложила всичко, а има желание и възможност да расте. Необходима е една инвестиция и нещата ще изглеждат още по-добре. Само че откъде да се вземат парите? Банката не дава, защото няма повече активи за залагане. Започва се една комуникация с централата на банката, която е в Италия, Гърция, Франция, Унгария или Австрия, и преговорите продължават с месеци. В крайна сметка каквито и надежди да е имало в началото, изведнъж всичко рухва след окончателното решение на кредитния или рисковия комитет или просто защото удобният момент е пропилян. В крайна сметка каквото каже банката, това се прави – все пак тя има власт върху активите и в повечето случаи върху цялото предприятие.




Лоша ли е банката? Не, разбира се. Банката не е виновна, нито пък нейните служители. Просто това й е бизнесът. Тя също е компания, която трябва да реализира печалби, а не благотворителна организация. Това е нейният начин на работа и всички трябва да се съобразяват с него.
Какво да се прави в такива случаи? Дали да не се издадат облигации? Дали да не се потърси ресурс на друго място, от други хора при други условия?
Облигациите са инструменти за финансиране и в повечето случаи са необезпечени – или поне това е практиката в развитите икономики. Облигациите са кредит, който може да променя своя собственик много бързо и лесно – те се търгуват на капиталовия пазар. Кой обаче ги купува? В кръга на купувачите попадат отново банките, но и пенсионните фондове, взаимни, инвестиционни, хедж и какви ли още не видове инвестиционни фондове, застрахователни компании, индивидуални инвеститори с голямо състояние.
Толкова лесно ли дават пари всички тези изброени институционални инвеститори? Не, разбира се. Те дори дават по-трудно пари от банките. Когато купят облигации, те се лишават от паричен ресурс за 3, 5 или повече години. При облигациите главницата по заема се изплаща или веднъж на падежа, или на няколко части в края на срока на облигационния заем. По този начин институционалните инвеститори дават пари за по-дълъг срок, и то с доста добър гратисен период. За една компания това означава стабилен финансов ресурс за доста дълго време.

Тези инвеститори не се ли притесняват, че може да не си получат парите обратно?

Да, те се притесняват за парите си и за лихвите, които им се дължат. Затова изискват и съответно поведение от емитента на облигации, от неговия мениджмънт и най-важното от мажоритарния собственик или лицата, които контролират емитента. Пари по принцип се дават само на хора, на които имаш доверие. Хора, които няма да те излъжат. Затова инвеститорите в облигации сключват сделка с компаният емитент, която има следния смисъл: инвеститорите ще дадат пари на заем, но компанията трябва да осигури с действията си, че ще може да върне тези пари заедно с лихвите. Компанията трябва да работи усилено, да предотврати сериозните рискове, да съблюдава да не се погуби имуществото и да не се дава под каквато и да било форма на друго лице, защото то е гаранцията за парите на инвеститорите. Тази сделка, която накратко описах, се изписва в доста страници от проспекта на облигациите в частта за условията по облигационния заем – на английски Covenants. Тяхната роля е да предпазят инвеститорите облигационери както от другите кредитори на компанията, така и от действията на собствениците и мениджмънта на компанията.
Едни от главните условия по облигационния заем са промяна в контрола, невъзможност за залагане на активите, разрешено залагане на активи, задълженията за информиране, случаи или събития на неизпълнение на поети задължения и ангажименти от емитента и други.

Промяна в контрола (Change of control) – облигационерите дават парите си с ясното съзнание кой е собственик на или контролира компанията емитент. Ако поради някаква причина собственикът се смени, новият собственик може да не се хареса на облигационерите. Затова те трябва да имат защита при такава ситуация. Защитата се осигурява, като се дава правото за предсрочно изискване на плащането на облигационния заем.
Невъзможност за залагане на активите (Negative pledge) – дали ще бъдат върнати парите на облигационерите, зависи от това, дали компанията емитент ще има пари или имущество, което да продаде, за да покрие задълженията си. За да се осигури защита на инвеститорите, компанията емитент не трябва да залага имуществото си или самото предпрепятие, защото по този начин ограничава размера на активите, с които може да се овъзмездят облигационерите.
В отделни случаи на компанията емитент обаче се налага да се финансира краткосрочно – например за оборотни средства. При такава ситуация се разрешава да се изтегли кредит от банка или друга институция, като се заложи част от имуществото (например до 50% от дълготрайните активи) и се спазват определени финансови съотношения (financial ratios) като дълг/собствен капитал, покритие на лихвените плащания, размер на собствения капитал, ликвидност и др. Инструментът, с който се заемат тези средства, трябва да бъде непрехвърляем и нетъргуем. Това условие е известно като разрешено залагане на активи (Permitted security).
Случаи или събития на неизпълнение на поети задължения и ангажименти от емитента (Events of Default) – емитентът поема доста задължения към облигационерите, които трябва да изпълнява. Например не трябва да се позволява неплащане на задължения, неплащане на задължения по други заеми и дългове, конфискация на имущество, принудително задържане, запор или друга форма на принудително изпълнение, принудително изпълнение върху обезпечение, изпадане в несъстоятелност или започване на ликвидация, неспазване на определени ангажименти и задължения по отношение на дъщерни дружества и много други.
Емитентите на облигации се задължават също така да информират облигационерите за всички значими събития, които може да окажат въздействие върху компанията, както и финансовите резултати и счетоводните отчети на тримесечна и годишна база.

Всички тези условия се поставят с цел защита на интересите на облигационерите и на компанията емитент.

Последният въпрос, на който задължително трябва да се спрем, е цената на издаването на облигации. По-евтино ли е да се издадат облигации, отколкото да се вземе кредит от банката? Определено не е по-евтино в парично изражение. Все пак говорим за пари. Когато една компания издаде облигации, освен лихвите и главницата, тя трябва да заплати и комисиона за структурирането и пласирането на емисията облигации. Допълнително има разходи за правни услуги, разходи за изготвянето на проспект, разходи за регистрация на емисията в Централния депозитар, Комисията за финансов надзор, Българската фондова борса, като по-голямата част от разходите се заплащат при издаването на емисията.

Облигациите обаче дават гъвкавост, дългосрочно финансиране, голям гратисен период и най-вече спокойствие на компанията, на нейния мениджмънт и собственици. А след издаването на облигации, съвсем естествено е компанията да потърси и възможности да стане публична и да се търгува на борса, да направи т. нар. IPO – първично публично предлагане на акции.