Данъците – необходимото зло

Първоначално налозите възникват като форма на обмен. „Ние ще ви браним, вие ще ни храните”, предлагали боравещите с оръжие на превиващите гръб над ралото. И този договор можел да бъде взаимноизгоден, ако инициаторите за него не започнали да злоупотребяват с правата си. Оттогава е изтекла много вода, стратегиите за събиране на средства за хазната се променят, но данъците никога няма да изчезнат

За древните гърци данъчното облагане било равносилно на робство. Ако приемем, че е така, то човешкият род робува от памтивека до днес. Сменят се само събирачите на налози и тежестта на бремето.

В българския фолклор има много песни и предания за кръвния данък (девширме), въведен при султан Баязид І Йълдъръм през ХІV век. Народите, поробени от Османската империя, го плащат чак до ХVІІІ век. Поробителите периодично отвеждали насилствено момчета на по 7–10 години (а често и на 5–6) в Анадола. Подбирали ги здрави, красиви и сръчни и ги настанявали в заможни мюсюлмански семейства, за да получат образование. След пресяване дали ги бива за войници, ги изпращали в казармите в Цариград, Одрин и Бурса, за да бъдат обучени за членове на еничарския корпус.

Ликвидирането на корпуса от султан Махмуд ІІ слага край на кръвния данък, но тежестта на всевъзможните преки и косвени налози не намалява. Мъдруват се закони, правят се промени, от които на данъкоплатеца не му става по-леко. И така до днес. Сега се рекламира гръмко плоският данък като нещо по-добро от досегашния ДОД, но и около него има спорове и въпросителни.

Каква е всъщност диалектиката на данъците? Казано най-просто, властта облага с налози това, което може да обложи. Например използването на различни стоки и услуги. Във всички времена правилото е било едно и също: този, който трябва да плаща, да не разполага с алтернатива. Ако ще е за минаване по мост или път, наблизо да няма други, а заобикалянето да коства време и още повече пари. На този принцип се съставял списък на облагаемите стоки. Те трябвало да бъдат необходими на всички независимо от цената.

Такава най-древна стока е осветителното масло в Древен Египет. Събирачи на данъци, специално назначени от фараона, внимателно следели жилищата да бъдат добре осветени и за тази цел да не се използват никакви други горящи материали. Така фискалните интереси вървят ръка за ръка с грижата за човека.

После полезните продукти и услуги са изместени от вредни. Хазната започва да се пълни главно от данъците върху алкохола, тютюна, хазарта. След време държавата преразглежда данъчната си политика и вместо сферата на потребление започва да облага с данъци доходите – т. нар. подоходен данък. Такава възможност є се удава с промяната на тяхната форма – в преобладаващите случаи те стават парични. Властта се замисля и за социалната справедливост – въвежда се т. нар. прогресивна скала за данъчно облагане: колкото повече изкарваш, толкова повече плащаш.

САЩ стават първата и единствена страна, където федералните данъци зависят от получените доходи. Не всички американци одобряват тази система. И днес има такива, които смятат, че въвеждането на подоходния данък противоречи на конституцията на САЩ и търсят вратички да не плащат.

За криминалните авторитети измъкването от данъчни задължения е въпрос на чест. Цяло чудо е вкарването зад решетките на Ал Капоне не за убийства, а за неплащането на данъци – първият такъв случай в историята. Казват, че когато обискирали дома му, намерили пари в коша за мръсни дрехи. На въпроса какво правят там парите, мафиотът отвърнал: „Чакат пране.” Дали е било точно така, не знаем, но понятието „пране на пари” се ражда именно по това време. Първата демонстрация на такова „пране” се приписва на емигранта от белоруския град Гродно Майер Суховлянски, известен като Майер Лански. Федералните власти така и не успяват да го осъдят.

Вратичка за бягане от данъци отварят различията между националните законодателства. В редица държави действат особени закони: не се събират данъци от регистрирани там корпорации и не се разгласява информация за техните учредители. Още повече че учредители на подобни структури са тръстове, които изобщо нямат учредители, а само бенефициенти – хора, получаващи приходите на корпорациите. Някои малки страни – Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария, дължат благосъстоянието си именно на анонимните тръстове, холдинги и инвестиционни компании.

За да се пресече тази порочна практика, ощетените предлагат да бъде сключена данъчна конвенция „за ненападение”. Новата стратегия, наречена „данъчна хомогенизация”, предлага повсеместно изравняване на данъчните ставки. За прокарването на тази идея се разчита на Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Първият колективен международен проект – Международен диалог по данъчното облагане, вече действа. Дали консултациите и дискусиите ще родят международна данъчна инспекция – нещо като данъчно ООН, е под въпрос.

Като всяко нововъведение и данъчната хомогенизация има противници. Те смятат, че данъчната конкуренция, при която всяка страна се бори за инвестиции, понижавайки данъчните ставки, може да послужи за основа на естествения световен ред. Големи опасения у привържениците на данъчната конкуренция буди и евроинтеграцията. Те предполагат, че старите данъчни юрисдикции като Франция и Германия ще наложат на новите членки на ЕС свои правила на играта и по този начин ще погубят тяхната икономика.

Общо взето инициативите за създаване на глобално данъчно правителство изглеждат доста утопични, смятат наблюдателите. Нещата не опират до икономическите спорове за размера на данъчната ставка, а до това, че всички правителства без изключение бранят националния монопол върху събирането на данъци и наказват жестоко онези, които искат да се набъркат в него. Историята учи, че опитите данъчните пълномощия да бъдат дадени на „доверени лица”, водят до сриване на държавната власт или до социални безредици.
И така: данъците са нещо абсолютно неизбежно и ако гражданите искат държавните институции да функционират, трябва да им плащат. Друг е въпросът, че трябва да имат възможност да попитат за какво се изразходват парите им.