Откъде ми отпуснаха кредит без поръчител

Да, дадоха ми кредит без да имам поръчител, искаха ми само лична карта

Автор: Преслав Недев ( администратор и блогър в nedev.biz )
Наскоро ми се наложи да тегля кредит в неособено голям размер. Първоначално се насочих към банката, която по принцип ползвам и в която ми превеждат заплатата. Според изискванията, които прочетох на сайта, всичко трябваше да е наред. Оказа се обаче, че влизам в някаква по-рискова група и въпреки че на теория могат да ми отпуснат заем само срещу лична карта, на практика трябваше да осигуря поръчител.
В първия момент си казах, че това не е голям проблем. Имам добри приятели, които ме познават и знаят, че на мен може да се разчита. Никога не съм „завличала“ някого и като цяло съм сериозен човек, който държи на думата си. Освен това нямах намерение да моля някой да гарантира за мен за хиляди левове, така че по-малкият размер на сумата не би трябвало да бъде нещо плашещо. Поне така си мислех аз.
Да, обаче след първите опити за молби към приятели, осъзнах, че май нещата не стоят точно така. В общи линии получавах отговори от типа на: „Хайде да помисля малко и ще ти дам отговор“, „Ами малко ме притеснява това“, „Не съм сигурен, че мога да поема такъв риск“. Почувствах се като последния човек на света, сам сама. Започнах да се чудя с мен ли нещо не е наред или тези хора всъщност не са ми толкова близки, колкото съм си въобразявала.

Докато ме занимаваха подобни мисли една колежка прояви смелостта да ми го каже в очите: Толкова хора има, които са завлечени от свои приятели с кредити, че ще е трудно да намеря гарант. С други думи увъртането, което чувах при всеки опит, всъщност си е било мек отказ. По думите й вариантът, който мога да пробвам, е вместо да преговарям с моята банка, да се обърна към небанковите кредитни институции или така наречените фирми за бързи кредити.
Честно казано дори не ми беше хрумнало. Същата колежка ме насочи към Кредисимо. Тя беше ползвала услугите им и беше доволна. Вече бях достатъчно уморена от събитията, за да правя сама проучвания. Реших, че няма да ме подведе, още повече, че тя самата беше проверявала компаниите на пазара, преди да реши към коя да се обърне.
Освен всичко друго този вариант се оказа и доста по-прост и бърз. Първо нямаше нужда да ходя до офиса и да говоря със служител лице в лице. Попълних онлайн формуляра, първата лесна задача. За мое учудване ми се обадиха буквално след три минути. Обсъдихме всички параметри на кредита, който искам и съответно условията на договора. Изрично питах не им ли трябва поръчител и обясних, че на предишното място са ми искали. Не, нямало нужда да търся човек да гарантира за мен. В края на краищата финализирахме всичко, може би общо с проточилия се разговор да ми е отнело не повече от половин час. Не виждам защо трябва да е сложно, след като можело да бъде и лесно.

Благодаря Ви Кредисимо!

Да се погрижим за своя автомобил и той ще се погрижи за вас

Авточасти
Авточасти

Надали сте се замисляли, но какво бихте правили ако сте на почивка в планината през зимата и колата ви не иска да запали? Всеки човек разсъждава по начин, по който се поставя в такава ситуация, само когато тя наистина е на лице. Превантивните мерки за да се избегнат подобни ситуации са от особено значение, а снабдяването например с качествени авточасти за вашата кола е от първа необходимост, когато закупите въпросната кола. Независимо от марката или вида на вашата кола, тя би функционирала в пъти по-добре, ако имате качествени резервни части. Много хора смятат, че подмяната на нещо, което не работи в колата не е от първа необходимост и може да изчака. Това обаче не е така, защото ако не смените повредените avto chasti сега, а чакате или го направите, но купите менте авточасти онлайн, то рискувате сериозни повреди и както казахме рискувате да попаднете в ситуация, като тази от по-горните редове.

Важно е за вас и за хората, които возите в колата си да внимавате с това в какво състояние е колата ви по всяко време. Не бива да я оставяте да се повреди, защото не навременните намеси по колата ви могат да се окажат в причина за сериозни повреди на пътя. Така например голяма част от така наречената „война по пътищата” се случва не просто заради превишената скорост или лошата настилка, а заради това, че не се полагат достатъчно грижи за колата и не се снабдяват те с авто части.

Закупуването на качествени свещи например няма да ви струва много пари, но ще ви спести много проблеми и колата ви ще запали по всяко време. В същото време двигателят трябва да се зарежда само с качествено гориво, защото само така то ще може да покаже пълния си потенциал.

“Хайде на пазар в… Онлайн магазина!

damsko-iakieПравилно разбрахте, да. На пазар в онлайн пространството е вече нещо съвсем в реда на нещата и всяка уважаваща себе си жена, която иска да е красива и елегантна, облечена по последния писък на модата, не бива да пренебрегва тази опция. Знаем, че искате да сте модерни и стилни без това да ви коства много. Напълно сме наясно колко ви е писнало и колко ви се скапва настроението когато срещнете някой , облечен със същите дрехи като вашите. Да пътувате в чужбина, за да задоволите модния си глад е невъзможно, а и половинката ще се разори, ако купувате дрехи само от мола. Познато ви е, нали? Всички дами искаме да сме облечени добре, дори когато отиваме за малко в магазинчето отсреща.

На помощ ни идва онлайн магазинът за дрехи, където много лесно, бързо и приятно се разглеждат, избират, плащат дрехите, от които имаме нужда. Рокли, дамски ризи и блузи, модерни дамски панталони, задължителните дамски сака, палта, наметки, пончо. Онлайн можете да си поръчате поръчате елеци, туники, дамски клинове и , както и всякакви аксесоари към тях Изборът е огромен – дрехи има и за по-претенциозните дами, а и за по-семплите – класически модели, които издават стил.

За рождени дни, купони, сватби, балове и банкети също ще можете да си изберете подходящи дрехи в онлайн магазина без дори да излизате от къщи или да вървите цял ден из мола. Лесно ще намерите информацията, която ви е нужна, защото в онлайн магазина за дрехи е подробно описано всичко за размерите, които се предлагат, за наличността, за срока на доставка и начините за плащане. Добре позиционирани снимки показват детайлите на дрехата, за да успеете да добиете по-ясна представа как в действителност изглеждат дрехите.

Само с няколко клика на мишката ще получите нови модерни дрехи и ще изглеждате прекрасно. Изпробвайте без колебания онлайн магазина за дрехи. Ще останете очаровани и от добрите цени и от обслужването. Доставката е на посочен от вас адрес в удобно за вас време и без усложнения. Плащането е безпроблемно, сигурно и много лесно. Замяна също е възможна, ако нещо не ви пасва точно. Заповядайте!

Какво отличава банковия кредит от дяловото финансиране?

БАНКОВИЯ КРЕДИТ VS ДЯЛОВОТО ФИНАНСИРАНЕ

► Банковият кредит е най-популярният начин за финансиране, а и доскоро беше единственият достъпен за финансиране на по-голяма част от предприемачите у нас. Хората от бизнеса не бяха запознати с останалите възможности за финансиране. На първо място, това, което отличава дяловото от банковото кредитиране, е, че дяловото финансиране не е кредит. Когато една фирма получава дялово финансиране, всъщност тя продава част от собствеността във фирмата; в зависимост от това какво дружество е – дали е ООД или АД, продава съответно дялове или акции на тази компания срещу което получава финансиране, т. е. прави се увеличение на капитала на дружеството и по този начин дяловият инвеститор става партньор. Става партньор за добро или за лошо за разлика от банките, които осигуряват кредит срещу обезпечение, обикновено срещу недвижимо имущество или на някакви стоки, т. е. тя е 100% гарантирана, в случай че нещата не вървят добре. А дяловият инвеститор, ставайки партньор, поема всички рискове заедно с останалите партньори в компанията.
Но разбира се, дяловото финансиране не е алтернатива на банковото кредитиране. Двата начина се допълват и в повечето сделки се прилагат едновременно в различни пропорции.
Кои са по-атрактивните сектори за дяловите инвеститори? Вие ли търсите партньори, или те търсят вас?

► Традиционно технологичният сектор е един от най-атрактивните за дяловото инвестиране, но това по-скоро е като резултат от философията на този вид финансиране, която е базирана на бързия растеж, а обикновено в технологичния сектор растежът е много бърз. Но в никакъв случай не мога да кажа, че това е единственият сектор в света, който се финансира по този начин. Вече са много малко секторите, в които няма дялово финансиране. България не е изключение от общото световно правило. Търговията на дребно също е много бързо развиващ се сектор, преработката на храни, бързооборотните стоки, дистрибуцията и т. н. Това са все сектори, които се развиват бързо и е нормално в момента там да има голям интерес от страна на дяловите инвеститори. Сферата на услугите е нещо, което също е много привлекателно и перспективно. Става дума за всякакви видове услуги – куриерски, доставки, химическо чистене и др.
Другите интересни индустрии са тези, които са сравнително фрагментирани.

Ако някоя компания има нужда от финансиране, какво се случва?

► Първоначалното иницииране на определена сделка може да стане по много начини. Много често компаниите идват при нас с готови бизнеспроекти. Те са се подготвили, идват и разговарят с нас за възможности за кредитиране. Ние също правим собствени анализи на отделните сектори, които са приоритетни за нас, и когато попаднем на компании, които са интересни, ние се обръщаме към собствениците, влизаме в разговори с тях, предлагаме им идеи как да развият по-бързо бизнеса си. Понякога в тези разговори просто се структурира сделката. Случвало се е да направим сделка с хора, които преди това не са и подозирали, че в бизнеса им има място за такова нещо като дялова инвестиция.
Казвате, че проявявате интерес към компании, които са листвани на нашата борса. Притесняват ли се българските предприемачи от публичността?

► Ако една компания се притеснява от публичността, която ще дойде след качването й на борсата, може би теоретично би било по-лесно да приемат дялов инвеститор от нашия тип. Но те трябва да са наясно, че начинът, по който ние правим бизнес, е изключително прозрачен и ние въвеждаме строги правила за корпоративно управление в компаниите, в които инвестираме.
Един от типичните начини за излизане от една инвестиция става също чрез капиталовия пазар. Когато дяловият инвеститор помогне за въвеждането на добро корпоративно управление и прозрачност в една компания, след това е много лесно тя да бъде листвана на фондовата борса. Даже в момента приключваме една сделка с компания, която има всички шансове след 1-2 години да стане публична и да бъде листвана на борсата. .

Искате ли ръст с дълги пари? Издайте облигации!

През последните години българската икономика расте със значителни темпове. Потреблението нараства, а с него и обемите на пазара и ето че доста български компании реализират всяка година все по-големи обороти и приходи от продажби. Отварят се нови пазари, които трябва да се завладеят. Появяват се нови технологии, които дават възможности за значително намаляване на разходите и повишаване на качеството, което води неминуемо до по-големи печалби. Но тъй като все още важи принципът “за да получиш, първо трябва да дадеш”, за да се реализират всички тези хубави неща, първо трябва да се направят доста инвестиции. А инвестиции без пари не се правят – и ето че се формира една голяма нужда от свежи финансови ресурси.

Кой ще даде пари? На този въпрос-призив съвсем естествено първи се отзовават банките. Българските банки, които всъщност в по-голямата си част са дъщерни дружества или клонове на чужди големи банкови групи, започнаха да получават достъп до евтин ресурс извън страната, който много умело инвестираха в българската икономика. Банките дават кредити, но искат обезпечения в размер 120% до 180% от кредита, искат ипотеки върху имоти, залози върху машини, превозни средства и стоки, залог върху предприятие. Всичко върви много добре, до момента, в който една фирма е заложила всичко, а има желание и възможност да расте. Необходима е една инвестиция и нещата ще изглеждат още по-добре. Само че откъде да се вземат парите? Банката не дава, защото няма повече активи за залагане. Започва се една комуникация с централата на банката, която е в Италия, Гърция, Франция, Унгария или Австрия, и преговорите продължават с месеци. В крайна сметка каквито и надежди да е имало в началото, изведнъж всичко рухва след окончателното решение на кредитния или рисковия комитет или просто защото удобният момент е пропилян. В крайна сметка каквото каже банката, това се прави – все пак тя има власт върху активите и в повечето случаи върху цялото предприятие.

Лоша ли е банката? Не, разбира се. Банката не е виновна, нито пък нейните служители. Просто това й е бизнесът. Тя също е компания, която трябва да реализира печалби, а не благотворителна организация. Това е нейният начин на работа и всички трябва да се съобразяват с него.
Какво да се прави в такива случаи? Дали да не се издадат облигации? Дали да не се потърси ресурс на друго място, от други хора при други условия?
Облигациите са инструменти за финансиране и в повечето случаи са необезпечени – или поне това е практиката в развитите икономики. Облигациите са кредит, който може да променя своя собственик много бързо и лесно – те се търгуват на капиталовия пазар. Кой обаче ги купува? В кръга на купувачите попадат отново банките, но и пенсионните фондове, взаимни, инвестиционни, хедж и какви ли още не видове инвестиционни фондове, застрахователни компании, индивидуални инвеститори с голямо състояние.
Толкова лесно ли дават пари всички тези изброени институционални инвеститори? Не, разбира се. Те дори дават по-трудно пари от банките. Когато купят облигации, те се лишават от паричен ресурс за 3, 5 или повече години. При облигациите главницата по заема се изплаща или веднъж на падежа, или на няколко части в края на срока на облигационния заем. По този начин институционалните инвеститори дават пари за по-дълъг срок, и то с доста добър гратисен период. За една компания това означава стабилен финансов ресурс за доста дълго време.

Тези инвеститори не се ли притесняват, че може да не си получат парите обратно?

Да, те се притесняват за парите си и за лихвите, които им се дължат. Затова изискват и съответно поведение от емитента на облигации, от неговия мениджмънт и най-важното от мажоритарния собственик или лицата, които контролират емитента. Пари по принцип се дават само на хора, на които имаш доверие. Хора, които няма да те излъжат. Затова инвеститорите в облигации сключват сделка с компаният емитент, която има следния смисъл: инвеститорите ще дадат пари на заем, но компанията трябва да осигури с действията си, че ще може да върне тези пари заедно с лихвите. Компанията трябва да работи усилено, да предотврати сериозните рискове, да съблюдава да не се погуби имуществото и да не се дава под каквато и да било форма на друго лице, защото то е гаранцията за парите на инвеститорите. Тази сделка, която накратко описах, се изписва в доста страници от проспекта на облигациите в частта за условията по облигационния заем – на английски Covenants. Тяхната роля е да предпазят инвеститорите облигационери както от другите кредитори на компанията, така и от действията на собствениците и мениджмънта на компанията.
Едни от главните условия по облигационния заем са промяна в контрола, невъзможност за залагане на активите, разрешено залагане на активи, задълженията за информиране, случаи или събития на неизпълнение на поети задължения и ангажименти от емитента и други.

Промяна в контрола (Change of control) – облигационерите дават парите си с ясното съзнание кой е собственик на или контролира компанията емитент. Ако поради някаква причина собственикът се смени, новият собственик може да не се хареса на облигационерите. Затова те трябва да имат защита при такава ситуация. Защитата се осигурява, като се дава правото за предсрочно изискване на плащането на облигационния заем.
Невъзможност за залагане на активите (Negative pledge) – дали ще бъдат върнати парите на облигационерите, зависи от това, дали компанията емитент ще има пари или имущество, което да продаде, за да покрие задълженията си. За да се осигури защита на инвеститорите, компанията емитент не трябва да залага имуществото си или самото предпрепятие, защото по този начин ограничава размера на активите, с които може да се овъзмездят облигационерите.
В отделни случаи на компанията емитент обаче се налага да се финансира краткосрочно – например за оборотни средства. При такава ситуация се разрешава да се изтегли кредит от банка или друга институция, като се заложи част от имуществото (например до 50% от дълготрайните активи) и се спазват определени финансови съотношения (financial ratios) като дълг/собствен капитал, покритие на лихвените плащания, размер на собствения капитал, ликвидност и др. Инструментът, с който се заемат тези средства, трябва да бъде непрехвърляем и нетъргуем. Това условие е известно като разрешено залагане на активи (Permitted security).
Случаи или събития на неизпълнение на поети задължения и ангажименти от емитента (Events of Default) – емитентът поема доста задължения към облигационерите, които трябва да изпълнява. Например не трябва да се позволява неплащане на задължения, неплащане на задължения по други заеми и дългове, конфискация на имущество, принудително задържане, запор или друга форма на принудително изпълнение, принудително изпълнение върху обезпечение, изпадане в несъстоятелност или започване на ликвидация, неспазване на определени ангажименти и задължения по отношение на дъщерни дружества и много други.
Емитентите на облигации се задължават също така да информират облигационерите за всички значими събития, които може да окажат въздействие върху компанията, както и финансовите резултати и счетоводните отчети на тримесечна и годишна база.

Всички тези условия се поставят с цел защита на интересите на облигационерите и на компанията емитент.

Последният въпрос, на който задължително трябва да се спрем, е цената на издаването на облигации. По-евтино ли е да се издадат облигации, отколкото да се вземе кредит от банката? Определено не е по-евтино в парично изражение. Все пак говорим за пари. Когато една компания издаде облигации, освен лихвите и главницата, тя трябва да заплати и комисиона за структурирането и пласирането на емисията облигации. Допълнително има разходи за правни услуги, разходи за изготвянето на проспект, разходи за регистрация на емисията в Централния депозитар, Комисията за финансов надзор, Българската фондова борса, като по-голямата част от разходите се заплащат при издаването на емисията.

Облигациите обаче дават гъвкавост, дългосрочно финансиране, голям гратисен период и най-вече спокойствие на компанията, на нейния мениджмънт и собственици. А след издаването на облигации, съвсем естествено е компанията да потърси и възможности да стане публична и да се търгува на борса, да направи т. нар. IPO – първично публично предлагане на акции.

Данъците – необходимото зло

Първоначално налозите възникват като форма на обмен. „Ние ще ви браним, вие ще ни храните”, предлагали боравещите с оръжие на превиващите гръб над ралото. И този договор можел да бъде взаимноизгоден, ако инициаторите за него не започнали да злоупотребяват с правата си. Оттогава е изтекла много вода, стратегиите за събиране на средства за хазната се променят, но данъците никога няма да изчезнат

За древните гърци данъчното облагане било равносилно на робство. Ако приемем, че е така, то човешкият род робува от памтивека до днес. Сменят се само събирачите на налози и тежестта на бремето.

В българския фолклор има много песни и предания за кръвния данък (девширме), въведен при султан Баязид І Йълдъръм през ХІV век. Народите, поробени от Османската империя, го плащат чак до ХVІІІ век. Поробителите периодично отвеждали насилствено момчета на по 7–10 години (а често и на 5–6) в Анадола. Подбирали ги здрави, красиви и сръчни и ги настанявали в заможни мюсюлмански семейства, за да получат образование. След пресяване дали ги бива за войници, ги изпращали в казармите в Цариград, Одрин и Бурса, за да бъдат обучени за членове на еничарския корпус.

Ликвидирането на корпуса от султан Махмуд ІІ слага край на кръвния данък, но тежестта на всевъзможните преки и косвени налози не намалява. Мъдруват се закони, правят се промени, от които на данъкоплатеца не му става по-леко. И така до днес. Сега се рекламира гръмко плоският данък като нещо по-добро от досегашния ДОД, но и около него има спорове и въпросителни.

Каква е всъщност диалектиката на данъците? Казано най-просто, властта облага с налози това, което може да обложи. Например използването на различни стоки и услуги. Във всички времена правилото е било едно и също: този, който трябва да плаща, да не разполага с алтернатива. Ако ще е за минаване по мост или път, наблизо да няма други, а заобикалянето да коства време и още повече пари. На този принцип се съставял списък на облагаемите стоки. Те трябвало да бъдат необходими на всички независимо от цената.

Такава най-древна стока е осветителното масло в Древен Египет. Събирачи на данъци, специално назначени от фараона, внимателно следели жилищата да бъдат добре осветени и за тази цел да не се използват никакви други горящи материали. Така фискалните интереси вървят ръка за ръка с грижата за човека.

После полезните продукти и услуги са изместени от вредни. Хазната започва да се пълни главно от данъците върху алкохола, тютюна, хазарта. След време държавата преразглежда данъчната си политика и вместо сферата на потребление започва да облага с данъци доходите – т. нар. подоходен данък. Такава възможност є се удава с промяната на тяхната форма – в преобладаващите случаи те стават парични. Властта се замисля и за социалната справедливост – въвежда се т. нар. прогресивна скала за данъчно облагане: колкото повече изкарваш, толкова повече плащаш.

САЩ стават първата и единствена страна, където федералните данъци зависят от получените доходи. Не всички американци одобряват тази система. И днес има такива, които смятат, че въвеждането на подоходния данък противоречи на конституцията на САЩ и търсят вратички да не плащат.

За криминалните авторитети измъкването от данъчни задължения е въпрос на чест. Цяло чудо е вкарването зад решетките на Ал Капоне не за убийства, а за неплащането на данъци – първият такъв случай в историята. Казват, че когато обискирали дома му, намерили пари в коша за мръсни дрехи. На въпроса какво правят там парите, мафиотът отвърнал: „Чакат пране.” Дали е било точно така, не знаем, но понятието „пране на пари” се ражда именно по това време. Първата демонстрация на такова „пране” се приписва на емигранта от белоруския град Гродно Майер Суховлянски, известен като Майер Лански. Федералните власти така и не успяват да го осъдят.

Вратичка за бягане от данъци отварят различията между националните законодателства. В редица държави действат особени закони: не се събират данъци от регистрирани там корпорации и не се разгласява информация за техните учредители. Още повече че учредители на подобни структури са тръстове, които изобщо нямат учредители, а само бенефициенти – хора, получаващи приходите на корпорациите. Някои малки страни – Лихтенщайн, Люксембург, Швейцария, дължат благосъстоянието си именно на анонимните тръстове, холдинги и инвестиционни компании.

За да се пресече тази порочна практика, ощетените предлагат да бъде сключена данъчна конвенция „за ненападение”. Новата стратегия, наречена „данъчна хомогенизация”, предлага повсеместно изравняване на данъчните ставки. За прокарването на тази идея се разчита на Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Първият колективен международен проект – Международен диалог по данъчното облагане, вече действа. Дали консултациите и дискусиите ще родят международна данъчна инспекция – нещо като данъчно ООН, е под въпрос.

Като всяко нововъведение и данъчната хомогенизация има противници. Те смятат, че данъчната конкуренция, при която всяка страна се бори за инвестиции, понижавайки данъчните ставки, може да послужи за основа на естествения световен ред. Големи опасения у привържениците на данъчната конкуренция буди и евроинтеграцията. Те предполагат, че старите данъчни юрисдикции като Франция и Германия ще наложат на новите членки на ЕС свои правила на играта и по този начин ще погубят тяхната икономика.

Общо взето инициативите за създаване на глобално данъчно правителство изглеждат доста утопични, смятат наблюдателите. Нещата не опират до икономическите спорове за размера на данъчната ставка, а до това, че всички правителства без изключение бранят националния монопол върху събирането на данъци и наказват жестоко онези, които искат да се набъркат в него. Историята учи, че опитите данъчните пълномощия да бъдат дадени на „доверени лица”, водят до сриване на държавната власт или до социални безредици.
И така: данъците са нещо абсолютно неизбежно и ако гражданите искат държавните институции да функционират, трябва да им плащат. Друг е въпросът, че трябва да имат възможност да попитат за какво се изразходват парите им.